Тез очи що ги криеш в пазвата си сляпа?
Тез очи, сини, бистри; млади, дет душите ни извади?
Тез очи сини, бистри, дет сега се взират в мен 
и ми се забиват във сърцето като кристални свредели.
Болка, гняв, какво долавям?


Нищо.


Сините, бистри,млади очи. От тях се долавя само бездушна самота.

Умираш ти.
Колко сладко, ах.
Капка по - капка, те изцеждам аз.
Ще гниеш в Земята до вечен мраз.
Дъхът ти секва, устните ти побелели.
Наслаждавам се аз.
Защо ли, питам се ?!
Вампира ме зове, и иска да утоли жаждата си пак и пак.
Кръвта се стича бавно по вратът ти, тази сладка и опияняваща тъмно-червена кръв.
Искам да впия яростно зъби в нежният ти врат, но знам, че ти си забранен плод, който ме вика до крайна смърт.

~Еви

Спи

Спеше ти тъй дълбоко
Спеше, аз над теб будно пзя
Спеше, не помръдваше, ни звук, ни стон, ни нищо
Не смея аз да кажа дума, ни издишам, ни пък мръдна

Спиш сега, твоите клепки върху моето коляно
Както преди - но тогава бе малка
Спи, дете, дете мое, спи
Аз ще бъда тук.
Докога звезди окапят.
Докога Луната заспи своя вечен сън.
Спи.

Коя е тя?
Никоя.
Можеш ли да я познаеш?
Всеки я познава. Никой не я помни.
Все пак, по какво се отличава от другите?
По нищо. Тя е невидима за всеки. 
Как така невидима?Да не би да е магьосница? 
Магьосница е, да. На чуждите сърца.
Какво прави тук?
Убива.Прощава. Дава живот.
Кого убива?
Тези, които заслужават.
Кои са те? 
Тези, които не вярват.
В какво не вярват?
В истинската любов. В мечтите на хората. За по – добър свят. 
Как изглежда тя?
Като димът.Като росата. Като слънцето. Като небесата. Като Рая.Като Ада.
Какво е тя?
Демон. Ангел. Обикновена жена.
Какво обича?
Обича любовта. Обича омразата.
Какво мрази?
Мрази всичко.



Кой е той?
Той е единствения.
Единствения?
Да, онзи там.
Кой от всички?
Всички.
Как се казва?
Илия, Борис, Димитър, има много имена.
Как така?
Той е всеки.
Не може да е всеки.
Напротив. Той живее.
Живее..?
Да, във всеки.
Бог ли?
Не, малка частица истина.
Истина..?
Малка частица истина, във всеки. Истина.


~Ив