Умираш ти.
Колко сладко, ах.
Капка по - капка, те изцеждам аз.
Ще гниеш в Земята до вечен мраз.
Дъхът ти секва, устните ти побелели.
Наслаждавам се аз.
Защо ли, питам се ?!
Вампира ме зове, и иска да утоли жаждата си пак и пак.
Кръвта се стича бавно по вратът ти, тази сладка и опияняваща тъмно-червена кръв.
Искам да впия яростно зъби в нежният ти врат, но знам, че ти си забранен плод, който ме вика до крайна смърт.

~Еви